Коледните чудеса

loading...

Коледните чудеса

Сред палат от кристални ледунки са наежили бели кратунки Дядо Коледа с Баба ви Зима, дето вее и вие за трима. Той примигва, а тя му се кара, че е време да вземе товара – цял чувал, пълен с дарове разни за децата, за светлия празник. Че е време на път да поеме, да обходи планетата цяла – всяка къщичка, кротко заспала, всяко бухнало малко креватче, значи – всяка сестричка и братче… даже бебчо, разперил ръчички, дето гука тъй, сякаш е птичка.
- Ей, старчок, я оставяй игрите! Влакче, топки – обратно в торбите! Я се виж, на дете ли приличаш, с индиански пера да се кичиш?! – Баба Зима с гняв пръста размаха.
От очите й хали повяха!
- Ама, бабичко, те са чудесни! Да играеш е тъй интересно! Подмладих се с петстотин години!
- Ах, ах, ах! Да ти казвам ли ”сине”? Бързо вън! Полунощ наближава!
- Тръгвам… Тръгвам, де! Баба такава!
Най-подир Дядо Коледа седна и пришпори шейната си ледна, впрегнал своите стройни елени, в сто виелици зимни калени. Планини девет-десет премина, двайсет преспи – тъй бели, та сини… Па си рече:
- Носът ми потече. А мустакът ми даже замръзна. Пък елените, милите, зъзнат! Ето на – и ушите ми глъхнат. Я да спра и за миг да отдъхна…
Както каза, така и направи – в долината шейната остави, ускори с нетърпение крачки и помъкна торбата с играчки… Сви на завет под кръшна елхичка, с бял воал и зелена душичка.
- Хей, елхице-сестрице, виж само: Кукла-Букла нарича те ”мамо”! А пък смелото малко моряче е размахало пъстро байряче…Топки, хлопки, пирати с лули, самолети, карети, коли…
Тук жираф със осанка на граф… Там пък книжка изпуска въздишка и раздипля обагрени листи, пълни с клоуни, феи, артисти! Как обичам играчките, боже! И кажете, защо да не може, Дядо Коледа да полудува?… Да опитам, какво ще ми струва? Ей, брадата си дълга и гъста като пояс ще вържа на кръста. Вижте дядо си – щур и засмян, се превръща в щастлив малчуган!
До насита крещя, пя, игра, премаля и доволно заспа. И захърка тъй звучно, гръмовно, че разклати гората вековна!
Час след час се изнизаха тайно. Засия и луната омайно. В полунощ с шумна глъч и закачки оживяха самите играчки.
- Ааа! – прозя се суетната кукла. – Кой ми среса златистата букла?
- Пуф-паф! – тропна сърдитото влакче. – Кой ми смачка червеното флагче?
- Стига врява и приказки празни! Закъсняхме за нашия празник! – викна малкото смело моряче, сбърчи нос и а-ха – да заплаче!
- Вярно, вижте, бледнее луната! Да се мятаме бързо в шейната!
- Но къде ли е нашият дядко?
- Ей го, хърка във пряспата сладко!
- По носа ще го погъделичкам…
- Да го боцнем с игла от елхичка!
- А сега? И това не помага! Спи така, сякаш век не е лягал!
- Дядо Коледааа, ставай, не се подигравай!
Граф Жираф, пират, палячо, Кукла-Букла и моряче чукат, тракат, скачат лудо – своя дядо да събудят.
- Шу-шу…- ехото отекна, тук-там туй-онуй намекна… И политна новината, покатери планината, па нали си е крилата – кацна чак насред палата.
- Чувам странна олелия… Моят старец прекали я! – Баба Зима се разбърза, пътьом снежни плитки върза, яхна Северния вятър и се стрелна над нивята.
А играчките, горките, хванаха се за главите! Свикаха от отчаяние свое куклено събрание и решиха да се справят, без минутка да се бавят.
- Няма кой да ни открие в Коледната бъркотия! – Кукла-Букла се разплака и приседна върху влака. – На кого ще кажа ”мама”?
- Ама че ревлива дама! – свирна смелото моряче. – Я се дръж като юначе!
- Тъй като те гледам, драга, нещо щуква ми веднага! – едноокият пират изсумтя, проточил врат. – Имаме си влак, дори не един, а тъкмо три! Самолети и карети… И ракети, и коли. Вече схващате, нали? Цялото ни пъстро шествие ще се впусне в пътешествие! Сам-сами, преди да мигнем, при децата ще пристигнем.
- Хей, пирате, ти си славен! Страховит, но и забавен! Браво! За това решение заслужаваш повишение! – Кукла-Букла плесна длани и подплаши ято врани.
- Поклон от нашето братство, Ваше пиратство! Поздравява Ви истински граф – Ваш покорен мосю Жираф. Понеже гледам отвисоко, ще търся вярната посока.
- Да потегляме! Пълен напред! Аз излитам със самолет! – книжката писна с вълнение. – Леле, какво приключение ще ти разкажа, детенце със любопитно оченце!
И тъй, играчките – фър-фър и пуф-паф, поеха, начело с мосю Жираф. Додето дечицата още спяха, всяка намери своята стряха. Даже пристигнаха тъкмо навреме… А дядо ви Коледа – дреме ли, дреме.
Ала справедливост има – шшш! – долита Баба Зима! Вие, съска и фучи – да не си й пред очи!
- Ставай, вдетинен старик! Ще се прави на велик! Дядо Коледа – дрън-дрън! Ще ти викам Дядо Сън!
- Ама, бабке, що щеш тук?!
- Да не чувам нито звук!
- Няма ли да ме погалиш?
- Ей сега – с две люти хали! Казвай, де ти е шейната?
- Сбира сили в долината…
- А чувалът със играчки? Ставай, да не си го смачкал!
- Тюх, замалко съм заспал и избягал тоз чувал!… Да отидем при джуджетата – те ще завъртят чукчетата, нови дарове завчас ще измайсторят за нас!
- Ала-бала… Безобразник! Още спиш – та днес е празник и джуджетата пируват… Ах, така ще те дарувам със една сурвачка яка, че ченето ти ще трака!
- Олеле, какво направих! Без подаръци оставих милите, добри дечица!
- Баба Зима е умница! И от следващата зима ”Баба Коледа” ще има! Хайде, старче, без тъга – ще ми станеш пръв слуга… Чуй сега какво ми хрумна!
- Слушам, бабке сладкодумна!
- Първо, скачаме в шейната… Щом преминем планината, с шал увиваш си лицето и се спускаме в селцето…
- Не, ще се стопя от срам!
- Ей, устатко си голям! Чакай да ти обясня – с моя дъх ще вледеня всяка схлупена къщурка, свита като костенурка… По прозорците ще цъфнат чудни ледени цветя! Ако втори път им дъхна, мигом ще ги посребря!
- Ръснеш ли две-три снежинки, стават коледни картинки?
- Браво! Значи се досети… Никой няма да усети. Аз ще ги оформя сръчно, надписът – собственоръчно… Ех, какъв подарък свеж – картички от лед и скреж! Едри, колкото стъкло… Неизвестно от кого…
- Бабке, ти ме изненада – грейнала си като млада! А идеята чудесна ще изпълним много лесно.
И потеглиха двамина към пуфтящите комини на къщурките сънливи. Минаха гори и ниви… Скоро стигнаха в селцето и си плюха на ръцете.
Върху първото прозорче се напери снежно борче, върху второто – звездички, третото – с кристални птички… Баба Зима ги курдисва, Дядо Коледа надписва. Плюнчи пръст и се старае буквичките да извае:

“Да сте здрави, да сте живи!
Бодри, румени, игриви…
Коледната нощ прекрасна
да е светла, мирна, ясна!”

Дядо Коледа погледна бабката си ненагледна:
- Бабче, ти си цял художник!
- С обич всичко е възможно! – Баба Зима му отвърна и през рамо го прегърна.
- И прозорец не остана без тържествена премяна… Поседни на тоя праг, че ни чака път и сняг.
- Знаеш, дядко, плача рядко… Ала тъй ми дожаля зарад твоята беля… Че децата най-обичат с топка в двора да потичат…С приказка да ги приспиват, куклите си да завиват… – Баба Зима скри лице с разтреперани ръце.
Покрай палеца замръзнал ледена сълза се плъзна.
Ала тъкмо в този миг се разнесе весел вик:
- Кукла! Със коси от злато!
- Слушай как бръмчи колата!
Скръцна дървена вратичка, хукна братче след сестричка… Пред съседната ограда спряха, светнали от радост!
- Вижте, имам самолетче! – викна тяхното съседче.
- Аз пък – влакче: трака-трак! – се похвали риж хлапак.
Баба Зима се стъписа. Дядо Коледа се слиса:
- Бабичко, насам пристига цяла тумба дечурлига – все с подаръци в ръка! Туй е някаква шега!
- Бързо в шала се увий! Шапката с пискюла скрий!
- Добър ден! – едно момче с развълнувано гласче пред старчоците се спря и в лицата им се взря. – Виждали ли сте художник, скришом, с четка и триножник, покрай къщите да скита?! Млади, стари ,…всеки пита. Някой снощи е хитрувал – по стъклата е рисувал. Нашият прозорец цял е картина от кристал!… Искаме да ни гостува и със нас да потанцува. Заедно ще вдигнем тост – само да ни бъде гост!
Дядо се изкиска в шала.
- Никого не съм видяла! – Баба Зима го настъпи, после го потупа: – Скъпи, пак ли кашлицата стара? Ще ти прецедя отвара…
- Явно стават чудеса. Да потичаме в леса! – кихна дребничко момиче.
- Спри за миг, ако обичаш! – Баба Зима с длани снежни малката погали нежно. – Ще те питам нещо лесно, искам да ми кажеш честно! Кой нощес у вас е бил? Кой децата е дарил тъй невидимо и тайно? Удивена съм безкрайно!
- Кой ли?! Кой е, всеки знае – Дядо Коледа това е! – прихна малкото момиче. – Чуйте, куклата ми срича!
Кукла-Букла взори вдигна и на Баба Зима смигна. “Ма-ма”- ласкаво пошепна и невинно с мигли клепна.
- Явнооо…стават чудеса. Няма да го понеса – представи си, точно ние да повярваме в магии! – Баба Зима зацъка с език. – Туй е някакъв коледен трик!
Дядо Коледа вдигна очи:
- Замълчи…Замълчи, замълчи!… Тя край нас е, навред, погледни я! Тя – безкрайната детска магия! Детски смях – сякаш пеят звънчета… Засияли с надежда очета… Блика в малките детски ръчички топлина и милувка за всички… Те това е магията чудна, за големите толкова трудна… Затова, ако питаш децата: “Как се казват в света чудесата?”, ще откликнат при първия зов:
- Те са : Вяра…
- Надежда…
- Любов!

Автор: Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора